Навършват се 75 години от голямата победа на Червената

Родината е по-силна от смъртта

Резултат с изображение за 75 години от борбата при Сталинград

Навършват се 75 години от огромната победа на Червената войска при Волга, която промени хода на Втората международна война. В средата на отминалия драматичен и прочут век един ефрейтор, наименуван Фюрер, с креслив до спазми глас, реши, че със своята " светкавична война " ще се трансформира в международен стопанин. Обяви война на Европа и света. Именно тогава Съюз на съветските социалистически републики пое цялата отговорност да избави човечеството от най-страшния геноцид в многовековната му история - фашизма.
Държавата, простряла се върху 1/6 от планетата, осенена от градивен труд, с който строеше сегашното и бъдещето на своя многонационален народ, трябваше в името на Човека да запее не Одата на насладата, а марша на живота и гибелта - " Вставай, страна огромная, вставай на смертный пердах!... "
Държавата на препоръките се трансформира в знак на човечеството! А нейната войска - в несломим пестник, който трябваше да прекърши гръбнака на " свръхчовеците ". Парадът в Москва на 7 ноември 1941 година, след който полковете отпътуваха напряко към окопите, с цел да завоюват Московската борба, сложи началото на огромната Победа. След непревзетата Москва със златните кубета и несъстоялия се желан от Хитлер бал в Кремъл, за който към този момент били отпечатани поканите и менюто за коктейла, ще пристигна най-голямото тестване за руския народ и човечеството - борбата в междуречието на реките Дон и Волга, в защитавания с доста кръв, подвизи, религия и геройство Сталинград.

*    *    *

Битката стартира на 17 юли 1942 година и приключва на 2 февруари 1943 година Разделя се на два интервала: защитителен (17 юли-18 ноември 1942 г.) и нападателен (19 ноември 1942 година - 2 февруари 1943 г.).
Плановете на фашистите са през лятото на 1942 година да разгромят съединенията на Съветската войска в южната част на страната, да завладеят нефтените залежи в Кавказкия район, богатите на селскостопанска продукция Дон и Кубан, да нарушат връзките, свързващи Москва с Кавказ, и да основат условия за окончателния завършек на войната в тяхна изгода. А по-нататък е открит и пътят към Баку. Лятото е горещо. За зиморничавата войска на Вермахта времето е уместно за " блиц криг ". Войската на 6 войска, командвана от ген.-полк. Паулус, и други подразделения разпростират на Източния фронт мощно нахлуване. Без да жали живота на бойците, оставяйки кървава следа, немската войска напира като чеп през знойните степи на Южна Русия. Хитлер хвърля в тази военна интервенция най-хубавите елементи, с цел да реши в една борба изхода на войната. С цената на огромни загуби хитлеристите нахлуват в града край Волга на 23 август 1942 година Челните отряди стигат до реката - там, където в този момент е язовирната стена на Волжката водна централа. Боят бил ръкопашен. " За Родину, за Сталина! " - с този зов червеноармейците пазят Волга. И по този начин през цялата 1682-дневна война - до Победата.
Понеже стана дума за Сталин и неговия принос във войната, ще вметна единствено състава на Ставката на висшия главнокомандващ - орган на висшето полево ръководство на войските. Въведен е в Руската войска по време на Първата международна война, изписва се СВГК. По време на Втората международна война първият състав на Ставката е: Тимошенко (председател), Жуков, Сталин, Молотов, Ворошилов, Будьони, Кузнецов. От 10 юли 1941 година: Сталин (председател), за член е добавен Шапошников.
Искам да поясня за какво преди Сталинград градът се е наричал Царицин. Името му идва не от думата кралица, а от названието на рекичката Сарь-Су (жълтата река), преиначено от съветските заселници през ХVІ в. в Царица. Първото населено място е било на острова против вливането на рекичката във Волга. В началото на ХVІІ в. Царицин изгаря след огромен пожар. Отново е издигнат през 1615 година на десния бряг на Волга. От 1925 до 1961 година носи името на Сталин. Преименуван е във Волгоград през 1961 година
В тези дни на окървавени боеве заплахата за Съюз на съветските социалистически републики е още по-страшна, в сравнение с през 1941 година Врагът е единствено на 120 км от Москва и се е добрал до Волга - " оста на Русия ", както я назовава народът. Битката на фронта е достигнала кулминационната точка. Мостовете през Волга и корабите са под непрестанен обстрел. Върху водата пламти разлят петрол. Сред тътнеж, обхванат от пламъци и пушек, градът се разрушава от немски бомбардировачи. Хитлер декларира: " Русите са пред цялостно изтощение на силите си ".
Градът е притиснат до реката и като че ли е висящ на косъм. Какво може да го избави? Силата на оръжието и гения на маршалите, генералите, офицерите - да! Но на първо място - силата на духа на един популярен народ. Съветските бойци се борят за всяка постройка, за всеки ъгъл, за всяко ходило - и умират, само че не отстъпват.
Опознах този дух, учейки и работейки в Русия девет години.

*    *    *

През август 1959 година, като студент в механичния факултет на Московския нефтен институт " И.М. Гебкин ", бях на стаж в Машиностроителния цех за нефтено съоръжение " Г.К. Петров " в Сталинград. Първото ми усещане от мирния град бе неговата гара, към този момент възобновена. През тези героични дни 13 пъти минава от едни ръце в други. И тракторният цех не спрял работа. През септември 1942 година създава 200 танка - служащите влизали в тях и потегляли за фронта. Сталинградчани и постоянните елементи на Съветската войска вземат участие в 12 отбранителни офанзиви дневно. Повечето умират, само че никаква мощ не може да ги извади от улиците и къщите на градските квартали. Месеци на взлом.
Градът се е проточил на повече от 70 км край Волга. Той е най-дългият град във великата страна. Притиснат до огледалото на огромната река, е възкръсвал от руините.
Недалеч от гарата се намира фамозната 4-етажна " къща на Павлов ". Тя 58 дни устоява на непрекъснати офанзиви. Бранят я шепа бойци отпред със серж. Павлов. На всеки квадратен метър по стените й личат над 120 следи от патрони, снаряди, шрапнели и гранати. Пред " къщата на Павлов " и на доста места в града са инсталирани на постаменти танкове Т-34 или единствено куполите им. Така е маркирана тогавашната бойна линия. На места тя стига на стотина метра от Волга. Всяка педя земя е напоена с кръв. А самостоятелните подвизи са десетки хиляди - именни и безименни. Но братските могили са общи. Мемориалът " Мамаев Курган " е събрал паметта за тях (изграден е 1963-1967 г.).
Такава е отбраната на Сталинград и Волга. Когато стартира настъплението, немската войска концентрира цялата си мощност в предния изострен ъгъл на " клина ". Така отслабват крилата. Изпълнявайки като по образец концепцията за " светкавична война ", хитлеристите не се погрижили за стратегически запас. На крилата на " клина " Червената войска към този момент е събрала ударни групи. Плацдармите са обезпечени в точния момент. На север - секторът на южния бряг на р. Дон в региона на Серафимович - Клетская, а на юг - секторът на западния бряг на р. Волга сред Сарпинските езера. Уловен е и мигът на оптималното оперативно изтощение на съперника.
Контранастъплението стартира на 19 ноември 1942 година Устремно и изненадващо. Червеноармейците напредват по 20-40 км дневно. На 23 ноември руските елементи се срещат покрай гр. Калач - обръчът е затворен. За 5 дни на повърхност от 1500 кв. км е обкръжена елитната войска на ген. Паулус (по същото време създаден от Хитлер във фелдмаршал, с цел да предотврати капитулацията). В " котела " се оказват 330 хиляди немски бойци.
На 9 декември руското командване предлага почетна капитулация. Хитлер не разрешава на войските да се предадат. Опитът на армията на Манщайн да стигне с пробив до обкръжените е осуетен. На фашистка Германия е нанесен безвъзвратен удар. Над Германия еква траурен камбанен звън. Това е метафора, несъмнено. Едва ли фанатизираното фашистко управление би разрешило. Започва общото зимно нахлуване на Червената войска.
През лятото на 1943 година ще се състои нова героична победа на руския Човек - борбата при Курската дъга. Сталинградската борба е повратен миг във Втората международна война. А тази при Курск дефинитивно прекършва гръбнака на " непобедимите " хитлеристки пълчища. Започва оттегляне - град след град, страна след страна - до Победата на 9 май 1945 година В Сталинградската борба дружно с непобедения Човек, защитаващ свободата и родината си, а не капитала, водят война: маршал Тимошенко, военачалник Гордеев, военачалник Бодин, военачалник Василевски, маршал Жуков, военачалник Голованов, военачалник Руденко, военачалник Рокосовски, военачалник Ерьоменко, военачалник Ватутин, военачалник Толбухин (званията са от дните на битката) и още, и още. Над 100 воини получават званието " Герой на Съветския съюз ".
В Сталинградската борба е покорен фелдмаршал Паулус. Когато видях постройката на неговия щаб в мазето на универсалния магазин, тя към този момент беше възобновена. На площада бяха сложени бюстове на героите. До Волга стигаше алеята на успеха. Сякаш нямаше и диря от съвсем изцяло опустошения град. Войната беше останала единствено в сърцата и болката на хората. Нейният огнен смерч можеше да се усети и по тези мъже, които бяха с протези или белези по лицата. " Войната свърши, започваше мирът! " - звучеше като че ли във въздуха и в разлистените дървета, засадени след Победата.

*    *    *

Ще се опитам да покажа войната и борбата посредством очевидци и участници в нея. Попаднах в Сталинград 14 години след успеха. Източната ограда на машиностроителния цех, в който стажувахме, граничеше с брега на Волга. Горещият вятър навяваше аромат на прегоряла трева. Обедната зной, сякаш беше запалила реката и тя бързаше да се охлади към Астрахан и Каспийско море. След работа постоянно замръквахме на отсрещния бряг. Пред една от дървените колиби на риболовците стартира огромното ни другарство с един от тях - носеше черна превръзка на дясното око. Владимир Ковальов, мъж на към 40 години, с яки жилести ръце. Думите му незабелязано ни залюляха:
" - Володя, в танка има немци. Не е развален. Изчаква да излезем от траншеята! - извика някой от стената зад мен. Най-напред се задвижи лявата верига, след това - дясната. Започна игра на живот и гибел. Не стреляха. Водачът на стоманения бръмбар искаше да ме притисне жив до стената. Отстъпвах прав. Момчетата от ротата не можеха да ме спасят, тъй като гранатите можеха да избухнат и върху мен. Бях на метър от танка. И толкоз от стената... Изведнъж го усетих с глезените си. После с гърба. Стъпалото! - огромен железобетонен блок, лежащ косо пред постройката, която защитавахме. Аз се свлякох зад него. Веригите загърмяха над лицето ми. Продължиха към стената. Изпълзях и се метнах на гърба на танка. Люкът беше отворен. Навярно повода беше горещината през тези дни на лятото през 1942 година Доближих се до люка и изпразних автомата в него. Но нещо блесна и заслепи очите ми... "
Това е одисеята на този мъж, който, като разказваше, леко притискаше черната превръзка на окото си. Това е една от хилядите истории, които през тези дни и години постоянно слушах и в Сталинград, и в Москва. Но тогава, на острова, за пръв път усетих, че има нещо по-силно от гибелта - самообладанието. И то е едно от огромните качества на боеца, тръгнал с цената на саможертвата да отбрани родината си, и освен нея, а най-много своето достолепие. Самопроверката в тези кървави дни е била въпрос на образование и голяма любов към родната земя - най-святото нещо за съветския човек. Доказал го е през многовековната физическа и духовна борба. Ветеранът от войната, откакто разбра, че съм от България, ме попита дали сме дали доста жертви. Отговорих " Да! " Казах за присъединяване ни в антифашистката опозиция, за борбите на Първа българска войска при освобождението на Сърбия, Унгария, чак до Виена, под командването на маршал Толбухин.

*    *    *

Днес, от дистанцията на годините, диря най-истинския, най-важния спомен от тези дни, с който да илюстрирам най-точно това, което усетих в града на огромната Победа. В журналистическия ми списък съм написал няколко реда: " София, 1977 година, среща с Константин Симонов - поетът, писателят, журналистът, който през цялата Сталинградска борба е бил сътрудник на основния боен в. " Красная звезда ". Той е изпращал кореспонденции от първите дни на войната. Попитах го коя е основната причина за Победата. Отговори ми сбито: " Жди меня и я вернусь! " Разбрах, че беше събрал в едно стихотворение цялата философия на багра! Да вярваш, че ще оцелееш. И околните ти да имат вяра! И да те чакат. Защото си тръгнал да се биеш за правдата и против злото. А то беше притиснало Човека и очакваше неговата крах. Но Човекът може да бъде погубен, само че не и надвит! Това е огромната истина за огромната Победа.
И въпреки всичко - надникнах в една от книгите на Симонов за огромната война. Ето какво написа: " Аз трябваше в моето пътешестване до първите окопи на фронта да изпитам и прицелния огън по мен, и чувството у Човека, тръгнал в офанзива, и чувството у Човека, когато го подвигат в офанзива, и когато към този момент е залегнал под вражеските патрони, както и чувството у Човека, когато самичък той подвига другите в офанзива. Всичко това след това ми оказа помощ в очерците да предам логиката на психиката на бойците и командирите, оказали се пред гибелта и в комплицираната конюнктура на вихъра на багра. " Константин Симонов е един от първите писатели, които вкарват в литературата тематиката за съветския човек във войната. Човекът, който в последна сметка победи.
В Москва, след завръщането ми от Сталинград, разговарях със състудент от Източна Германия по какъв начин се е получило по този начин, че в Сталинград умират към 1 млн. немски бойци и над 300 хиляди са пленени. Къде е бил немският елементарен човек? " Синята точка! " - отговори той. Стана дума за радиоапаратите " Blaurenct ", с които Хитлер и фашистката машина промиват съзнанието на милиони германци.
И тъй като през днешния ден още веднъж се срещаме с " промиване на мозъци ", употребявано от държавни управления, партии, фондации, неофашистки формирования, ще изтъквам кореспондента на " Ройтерс " от Нюрнбергския развой: " Който си затваря очите пред предишното, остава кьорав за бъдещето! " На 23 октомври в една от килиите в Нюрнберг - тази на Гьоринг - американският психиатър доктор Джилбърт е записал: " Не ме е боязън от военните, те ще се държат както би трябвало. Но Рудолф Хес... Той е вманиачен. Не знаехме това! "
Този вманиачен, както и Хитлер, ще даде инструкции да се напише потресаващият устав в бележника на немския боец:
" Помни и изпълнявай: 1. Нямаш нерви, сърце и благосклонност - изработен си от немско желязо... 2. Бъди безсърдечен, убивай всеки руснак, не се спирай, в случай че пред теб се изправи дъртак или жена, момче или момиче... 3. Ние ще сложим на колене целия свят. Германецът е безспорен стопанин на света... "
Този разобличаващ документ, връчван на всеки немски боец, е отпечатан през 1941 година, преди хитлеристката войска да прекоси западната граница на великата страна, без Хитлер да разгласи война на Съюз на съветските социалистически републики.

*    *    *

Продължавам описа си за лятото в Сталинград през 1959 година Отговорникът на групата ни Виталий Шабанов бе участник във войната, по-възрастен от нас, останалите студенти. Работил е като стругар, преди да замине на фронта. След успеха постъпва в нашия институт. Последната събота от стажа ни девойките отидоха на екскурзия до канала " Волга-Дон " поради учтивата, добра по темперамент и всеотдайна в другарството Елена. За непознатите от време на време нейните очи се изпълваха с необяснима самотност и горест. Баща й е умрял като сапьор в боевете за Смоленск. Войната се беше заселила в нежната й воля за опозиция. Беше изтънчено момиче.
Преди съботата Виталий дружно с комсомолския секретар в региона, в който беше студентското ни общежитие, предложиха на нас, момчетата, да участваме в мъжки съботник. Подчертаха " мъжки ". Казаха ни, че ще събираме костите на починали бойци, заровени небрежно на юг от града по време на огромната борба. Там стартира същинската степ - песъчлива почва, рядка растителност и изсъхнал вятър през лятото. Той издухвал пясъка и оголвал костите. За прекарването си написах стихотворението " Съботник в Сталинград ". В него е казано всичко. Ще прибавя единствено, че тогава за следващ път усетих благородството и великодушието на съветския Човек. Събирахме костите и на немските бойци. Отделяхме ги в други ковчези. Тези, с останките на червеноармейците, ги откараха за бъдещия мавзолей " Мамаев Курган ".

*    *    *

Волга - реката на живота и страданието. " Тече река Волга... " се пее в съветска ария. Това е най-точното определение за реката. Съчинил го е народът, част от който в този момент е тук, измежду светлината, събуждаща всяка заран града. Но войната в този град не е отминало ехтене. Тя постоянно ще участва в спомените за нея, в разказите на писателите, в силуетите на постройките. Толкова популярен и невероятен град воин, който възкръсна от страшната съсипия, сътворена от безумци с подковани ботуши и мозъци, с стоманени чела и пречупени кръстове в петлиците на куртките си.
Да положиш на длан сърцето си за любов и реверанс е наложително в Сталинград. Задължение, присъщо на Човек с необятно отворени очи към измеренията на предишното, сърдечността на сегашното и зова на бъдещето.

*    *    *

Вечерта посрещнахме кораба с девойките, които се завръщаха от екскурзията. Слязоха на кея слънчеви и хубави. А нас, " мъжете ", както ни нарекоха преди съботника, ни бе огряло същинско възмъжаване. Там, в степта, при заровените небрежно червеноармейци, единствено за няколко часа " пораснахме " с години. С прекършените сенки на починалите ще беседваме в сънищата си. Но след това... Когато болката се трансформира в дълготраен спомен, въпреки и печален, останал в сетивата ни като непрекъснато пътешестване към героичната крах на тези известни и незнайни мъже.
За тях от десния бряг по течението на Волга постоянно в полет ще се издига птицата на достойнството. Во веки веков! Защото Русия е цялата огрята от героизъм. Тук и звездите са непокорни. Слизат от небето и заискряват в реката. Говорят на собствен език. Толкова доста звезди в огледалото на река не бях виждал. Исках да схвана звездния им език. Разгадах го: " Победа будет за нами... " Победата на непобедения съветски Човек и на брега, влезнал в историята на човечеството със съдбоносен подвиг.
Стояхме на кея. Гледахме на изток. В онази вечер като че ли разговаряхме с озвездените си души.
Преди да потегли за Сталинград в Москва ми попадна том на съветския поет-класик Велимир Хлебников (1885-1922), роден в Астрахан. Той е пътувал по същата река, единствено че нагоре, против течението, с цел да учи в университета на Казан, а по-късно и в университета на Петроград. Спомних си неговия стих " Родината е по-силна от гибелта! " Поиска ми се да го кажа на глас пред състудентите. Не се взех решение. Запазих го за себе си. Сега скърбя. В него е закодирано всичко, което видяхме и преживяхме на брега на Волга и в нейния съдбоносен град, дал името на още по-съдбовната и героична за Русия и света Сталинградска борба.